Конвенцията има три основни цели: 1/ Опазване на биоразнообразието, 2/ Устойчиво използване на компонентите на биоразнообразието, и 3/ Споделяне на ползите от търговското и друго използване на генетичните ресурси по честен и справедлив начин.

Споразумението включва всички екосистеми, видове и генетични ресурси. То свързва традиционните консервационни усилия с икономическата цел за устойчиво използване на биологичните ресурси. Конвенцията определя принципите за честното и справедливо споделяне на ползите от използването на генетичните ресурси, особено на тези, предназначени за търговска употреба. Тя също така третира бързо разрастващата се област на биотехнологиите, като обръща внимание на технологичното развитие и трансфер, споделянето на ползите и биобезопасността.

КБР е създала „механизъм за обмен на информация” (CHM), за да гарантира достъпа на всички правителства до информацията и технологиите, от които се нуждаят в своята работа в областта на биоразнообразието.

Уебсайтът на глобалния СНМ осигурява обща информация за ролята и функциите на СНМ-а за биоразнообразието, наред с информация за националните координиращи органи, връзки към уебсайтовете на националните СНМ-и, документи, свързани с развитието на механизма за обмен на информация. (на английски).

Има четири международни организации, избрани за координатори на тематични СНМ механизми за биоразнообразието. Това са BirdLife International, Глобалната програма за инвазивни видове, Глобалната таксономична инициатива и организацията NatureServe. Уебсайтът осигурява кратко описание на всяка от тях и връзки към техните уебсайтове. (на английски).

Приет през януари 2000г., Протоколът от Картагена по биобезопасността дава възможност на правителствата да сигнализират за това дали са съгласни или не да приемат вноса на селскостопански стоки, включващи генно модифицирани организми (ГМО). Освен това, стоките, съдържащи ГМО, трябва да бъдат ясно обозначени като такива, когато се изнасят. Протоколът от Картагена по биобезопасността е договорен в отговор на тревогата за потенциални странични ефекти върху човешкото здраве и околната среда, произтичащи от използване на биотехниологиите. Протоколът е допълнително споразумение към Конвенцията за биологичното разнообразие. България е подписала Протокола на 24 май 2000 г. и го е ратифицирала на 11 септември 2003 г. (на английски).

Правителствата могат да информират световната общност за решението си относно вноса на живи модифицирани организми (ЖМО) чрез механизъм за обмен на информация по биобезопасността, създаден за да улесни обмяната на информация и опит, свързани с ЖМО. Порталният уебсайт на този механизъм предлага информация за оценка на риска, законодателството и документи, организми, национални контакти и списък на експерти. Споделянето на информация става чрез уебстраницата, наред с възможността за дискусионен форум и мейлинг лист (на английски, френски, руски, испански).