Позиция на Коалиция за действие срещу промените в климата – България относно резултатите от Срещата в Копенхаген
 

На 20 декември Коалиция за действие срещу промените в климата – България даде пресконференция, по време на която бяха обсъдени разминаванията между очакванията и резултатите от приключилата на 19 декември Среща за климата в Копенхаген. Също така, беше представено мнение относно позицията на България спрямо новото споразумение за климата, както и митовете за българската икономика и енергетика във връзка с поетите от България ангажименти. В пресконференцията взеха участие Георги Стефанов (WWF-България), Марк Босани (Европейска климатична фондация), Тодор Тодоров (Екологично сдружение „За Земята”) и Борислав Сандов (Коалиция за действие срещу промените в климата– България).

Българската коалиция от граждански организации, работещи за действие срещу промените в климата, окачестви преговорите в Копенхаген като провал, не само защото събирането на 192 държави на едно място не доведе до подписване на юридически обвързващ документ, но и заради бавната и неубедителна реакция на индустриализираните страни към спешно намиране на ефективни решения.

Според Коалицията, решението на ЕС да обвърже своите ангажименти с тези на другите участници в преговорите не доведе до очаквания стимулиращ ефект. Целта от 20 % намаляване на емисиите в ЕС, което остана като възможен ангажимент на Европа, вместо споменаваните 30%, е крайно недостатъчно и много под постижимото и очакваното.

В своята позиция, Коалицията споменава и демонстрираното нежелание от много страни за утвърждаване на надеждни механизми за отчитане на емисиите, особено тези от разрушаване на горите и промени в земеползването.

По отношение на позицията на България относно бъдещ глобален режим по изменение на климата, беше изразено мнение, че в нея страната ни настоява за отстъпки, които така или иначе са обвързани с общата политика на ЕС и възможностите за компромиси не са големи. Примери в това отношение, изразени в официалната позиция на България, са прехвърляне на част от спестените разрешителни на страните по Протокола от Киото след 2010 г., т.нар. банкиране и по-малка финансова тежест за страната ни при финансиране на развиващите се страни.

Като обезпокояващо в исканията на България спрямо прилагането на бъдещо споразумение за климата, Коалицията посочи липсата на коментар по точките за нови технологии, гори и селско стопанство. Финансирането на нови технологии, ограничаване изсичането на горите като мярка за смекчаване и финансиране на адаптационни мерки за селското стопанство, като сектор силно уязвим от изменение на климата в страната, са важни за защитата на национални ценности като природата и селското стопанство, традиционен за България отрасъл.

В изказването си представителите на Коалицията обвързаха новото глобално споразумение за климата с бъдещата енергийна политика на страната. Според тях е мит, че икономическото развитие е неизменно свързано с увеличаване на парниковите емисии. Като приоритети в енергийната стратегия на България те виждат бързия преход към нисковъглеродна икономика и наблягане на възобновяемите енергийни източници, енергийната ефективност и децентрализацията. Така глобалните цели, които светът си поставя няма да бъдат в тежест за България, а възможност за бизнеса в страната да се модернизира и да се адаптира към световните процеси.

Източник: Коалиция за действие срещу промените в климата – България