България със символично участие в Европейския фонд за климата

 

Като един от съществените моменти на срещата за климата в Копенхаген, се отчита обявеното от ЕС финансиране от по 2,4 милиарда евро на година през периода 2010-2012. Тези средства са необходими за незабавни мерки по адаптация и смекчаване въздействието от изменението на климата в развиващите се страни. Българският принос към тази сума ще бъде общо 40 000 евро, съответно по 20 000 през 2011 и 2012.

Премиерът Бойко Борисов, отчитайки символичната стойност на тези 40 000 от общо 7,2 милиарда евро в Европейския фонд за климата за първите три години, обяви че това е знак, че България е солидарна и подкрепя общите усилия на ЕС за справяне с проблемите с изменящия се климат. Също така, премиерът заявява, че страната ни ще участва активно, като партньор, в процесите, които се случват в глобален план и че ще продължи да прави много и след 2011, когато се надява икономиката на страната да бъде по-стабилна.

Освен, че българският дял e най-малкият от всички 27 страни членки, той е обвързан и с определени условия – пълно размразяване на средствата от европейските фондове за България и приемане на страната ни в Евро-зоната.

Решението за предложеното от ЕС финансиране в рамките на 7,2 милиарда беше взето по време на Европейския съвет на 10-11 декември. Участието на европейските държави в Европейския фонд за климата е на доброволен принцип. България е една от 9-те страни-членки от Централна и Източна Европа, които настояват делът на финансовите средства за развиващите се страни в рамките на ЕС да се разпределя справедливо спрямо историческата отговорност на всяка европейска държава и икономическите показатели в момента.

Заявеното участие на България в Европейския фонд на климата предизвика и доста критични коментари и мнения. В анализ на Дойче Веле се казва, че българският “принос” в европейския фонд в борбата срещу климатичните промени със сума, колкото струва най-евтината кола в автопарка на Министерския съвет, всъщност демонстрира отказ на страната да участва в един глобален процес.

Като цяло приветствана от международната общност като катализатор за преговорите по новото споразумение за климата в Копенхаген, сумата от 7,2 милиарда евро беше също така, критикувана от някои африкански лидери и организации за развитие. Така например, суданецът Lumumba Stanislaus Di-Aping – преговарящ от името на 130 от най-бедните развиващи се страни в групата на G-77 заяви, че не е впечатлен от сумата, предложена от ЕС, която не е достатъчна и представя Европа по-скоро като скептик отколкото като лидер в процеса на преговорите. Тим Гор, съветник на международната организация Oxfam по политиката на ЕС за климата, каза че „европейските лидери са предложили само малки суми в краткосрочен план. Още повече, че тези пари не са „нови”, а преструктурирани стари обещания и вече направени плащания.”

Източници: http://www.euractiv.com/, http://www.government.bg/, http://www.dw-world.de/